Прочутите японски професионални наемни убийци нинджа“ или шиноби“ още от самото

Прочутите японски професионални наемни убийци „ нинджа “ или „ шиноби “ още от самото начало на съществуването си били обхванати в легенди и легенди. Много от тези клюки се разпространявали от самите нинджи за в допълнение заплашване на елементарните хора. Страшната им репутация също била оръжие – постоянно, в случай че ставало известно, че една от враждуващите страни е наела шиноби, другата предпочитала да се съобщи, вместо да стане цел на невидимите убийци.

Мълвата приписвала на нинджите всевъзможни способности – скачане на 5-метрова височина от място, катерене по отвесни стени или откровена фантастика, като преобразяване в животни или опция да не дишат дни наред. Колкото и да е необичайно, доста от тези истории имали действителна основа. Шиноби разполагали с голям брой принадлежности и техники, които разрешавали неща, изглеждащи нереални: да вземем за пример, дълги часове безусловно неподвижно седене измежду короната на дърво в очакване на задачата. Сред нинджите се откроява един, който в Япония се трансформирал в пример на „ доблестен бандит “.

Според най-популярната легенда за него, Санада Куношин е роден през 1558 година в фамилията на самурай от клана Мийоши в провинция Ига. Тогава била епохата на Воюващите провинции – доста продължителна революция, продължаваща в оня миг вече почти 100 години. Както подобавало на наследник на самурай, момчето от ранна възраст овладяло изкуството на меча и се готвело да стане боец, който се бори с врага лице в лице.

През 1573 година обаче родителите му били убити от нападатели на враждебен клан. 15-годишното момче съумяло да се скрие в гората, където го намерил нинджа от тайно село в провинция Ига. В селото приели сирака и сметнали, че не е късно да го научат на своя поминък. Младият Санада толкоз напреднал в тези умения, че единствено именитият нинджа Момоти Тамба можел да го учи по-нататък.

Под негово персонално управление младежът научил всичко належащо за безшумните убийства: от хвърлянето на ножове до изкуството на невидимостта и тишината. Санада се оказва толкоз добър възпитаник, че даже усвоил тайната дарба на най-големите шиноби – превръщането в животни.

Но той бил махленски в загадка връзка с любовницата на Тамба. Подгонили го, само че Санада по този начин бил овладял тайните техники на нинджа, че съумял да се измъкне от всички свои преследвачи и се скрил в съседна провинция. Тогава взел ново име, с което влезнал в историята – Ишикава Гоемон.

Той събрал тайфа крадци и разбойници, които ужасявали близките феодали и заможни търговци. Новоизпеченият бандит не ограбвал бедните, а делял плячката си с тях. Това му основало известност на „ бранител на потиснатите “ и му осигурило десетки скривалища. Селяните с наслада укривали покровителя си.

Гоемон грабел богаташите и елементарно с вмъквал в добре защитаваните крепости – за един нинджа това не било изключително мъчно. Дори му приписвали опит да токсини великия японски военачалник Ода Нобунага, въпреки и безрезултатно. Някои митове настояват, че след този инцидент двамата се сприятелили…

Гоемон бил хванат, когато решил да убие Тойотоми Хидейоши – един от най-изтъкнатите тогавашни военачалници и фактически държател на цяла Япония. Защо възнамерявал това – версиите се разграничават. Някои настояват, че решил да отмъсти за жена си, която била убита от бойците на Хидейоши, други – че просто желал да убие най-големия тиранин.

През септември 1594 година Гоемон минал неусетно около защитата на преди малко издигнатия и считан за непревземаем палат Фушими – резиденцията на Хидейоши в Киото, и без особени проблеми стигнал до спалнята му. Останали единствено няколко крачки – само че дали от вълнение или предвкусване на триумфа, Гоемон несъзнателно бутнал от масата звънеца, с който при нужда владетелят викал прислужниците. Верните стражи дотичали и нинджата бил вързан.

Хидейоши осъдил Гоемон на бавна смърт – да бъде сварен жив в огромен котел дружно с малкия му наследник.

Казанът бил подложен на площада пред един от будистките храмове в Киото. Събрала се огромна навалица, с цел да гледа екзекуцията. Когато палачите запалили огъня под казана, Гоемон взел сина си на ръце и го вдигнал над главата си, за да не падне във врящата вода. Така стоял дълго време, до момента в който нажеженото желязо под краката му споделило последната си дума. Народният воин починал изправен.

Хидейоши, впечатлен от силата на духа му, заповядал синът му да бъде опрощение. Палачите съумели да заловен момчето момент, преди да докосне водата.

Оттогава ваната във формата на котел, която все още може да се види в Япония, се назовава „ Гоемонбуро “ – тоест „ вана на Гоемон “.

Ишикава Гоемон останал вечно в историята и културата на Япония. Той се превърнал в един от най -популярните герои в пиесите на театъра „ кабуки “. Историята на японския Робин Худ е вдъхновила доста писатели, художници, сценаристи, аниматори и разработчици на игри. Той бил воин още на нямото японско кино. Историята на фамозния нинджа въодушевява и западни режисьори. Например във филма за Джеймс Бонд „ Човек живее единствено два пъти “ на практика се разиграва срещата сред Гоемон и Ода Нобунага.

Явно, както и Робин Худ, този национален воин не е застрашен от давност.

–